Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможностите и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в обществена, така и лична полза.
Значителна част от хората биха задали въпроса; какво всъщност представлява словото. Отговорът може да бъде различен в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна, философска и религиозна. Но ако тези гледни точки се обединят, приемаме че Словото се явява „мостът“ към човешката изначална същност. Магията на словото се състои в неговата многовариантност и многозначност. Осмислянето на магията на човешкото слово дава възможността на неговия автор да се докосне до сърцето и душата на човека (слушател или читател), и да разгадае неговата тайна.
Магията на словото притежава силата да разплита човешката същност в различни посоки и в дълбочина.
Не бива да забравяме, че всички ние сме рожба на природата и принадлежим на световната галактика, и живеем в ритъм и тон със вселената.
Магията и силата на словото ни предизвиква, и принуждава понякога да плачем, да се разделяме с другия до себе си, събираме, радваме, обичаме, да мразим, гневим, и да се сплотяваме.
Качественото слово с неговата многовариантност, многофункционалност е магическо лекарство, което може да излекува „болните хора“ по света със своята любов, доброта и доверие, в името на бъдещето на човечеството. А за да се случи това се изисква доверие, убеденост и вяра в магическата сила на думите. За да се осъществи тази магия и убедителност на красноречието е необходимо ако е в диалог с друго слово. А това поражда сливане (обединяване) на отдалечени една от друга две различни страни. Този процес на сближаване води да откриване на еднаквото (т.е. обединяващото), което е в противоречие на различията.
Не е лесно личността да притежава изискаността и магията на словото (красноречието); казано по друг начин ораторското изкуство (реторика). Необходимостта от това изкуство е свързана с осъзнаването и утвърждаването му обществено значима и ефективна форма за целенасочено въздействие върху човешката общност.
Важно е да се улови многообразието, богатството и дълбочината на човешките взаимоотношения, изживяването и осмислянето на битието, умението да се подреждат житейските проблеми, намиращи се в многообразен хаос.
Подреждането и развитието на нещата в живота определят смисъла на битието на всеки човек и откриват истината за качеството на житието. Това се дължи на мъдрите и умните хора – така наречените философи.
Един от тях е Сократ, който е един от най-колоритните древногръцки личности. Той е един от най-важните символи на западната философска традиция през периода (469 пр.н. е. – 399 пр. н. е.). С годините напред, той оставя писменото творчество. Предпочита живия разговор, така наречения диалог. Не напразно той се смята „баща“ на диалога. Имайки предвид това определение, ако читателят се интересува от истината, в стремежа за знания, ще срещне наименованието „Сократически диалог“; наречен още Сократов метод.А за да се владее и води диалога с другата (отсрещната страна) с цел да бъде убедена в истината и правотата, се изисква да се владее изкуството на боравенето с думи. Именно силата на словото (думите), печелят сърцата на слушателите (читателите). Речта трябва да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена. Казано накратко е необходимо да се говори уместно и подходящо. Казаните думи са краен продукт на мисълта. Много важно да се използват подходящо избрани думи, за да бъде благозвучна речта.
Използването на евфонията (еуфонията,“благозвучието“) е характерно за най-добрите в ораторското изкуство.
Истинското слово (реториката) разкрива истината със своята убедителност и онова, което е Биващото, Битието.
Значителна част от хората биха задали въпроса; какво всъщност представлява словото. Отговорът може да бъде различен в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна, философска и религиозна. Но ако тези гледни точки се обединят, приемаме че Словото се явява „мостът“ към човешката изначална същност. Магията на словото се състои в неговата многовариантност и многозначност. Осмислянето на магията на човешкото слово дава възможността на неговия автор да се докосне до сърцето и душата на човека (слушател или читател), и да разгадае неговата тайна.
Магията на словото притежава силата да разплита човешката същност в различни посоки и в дълбочина.
Не бива да забравяме, че всички ние сме рожба на природата и принадлежим на световната галактика, и живеем в ритъм и тон със вселената.
Магията и силата на словото ни предизвиква, и принуждава понякога да плачем, да се разделяме с другия до себе си, събираме, радваме, обичаме, да мразим, гневим, и да се сплотяваме.
Качественото слово с неговата многовариантност, многофункционалност е магическо лекарство, което може да излекува „болните хора“ по света със своята любов, доброта и доверие, в името на бъдещето на човечеството. А за да се случи това се изисква доверие, убеденост и вяра в магическата сила на думите. За да се осъществи тази магия и убедителност на красноречието е необходимо ако е в диалог с друго слово. А това поражда сливане (обединяване) на отдалечени една от друга две различни страни. Този процес на сближаване води да откриване на еднаквото (т.е. обединяващото), което е в противоречие на различията.
Не е лесно личността да притежава изискаността и магията на словото (красноречието); казано по друг начин ораторското изкуство (реторика). Необходимостта от това изкуство е свързана с осъзнаването и утвърждаването му обществено значима и ефективна форма за целенасочено въздействие върху човешката общност.
Важно е да се улови многообразието, богатството и дълбочината на човешките взаимоотношения, изживяването и осмислянето на битието, умението да се подреждат житейските проблеми, намиращи се в многообразен хаос.
Подреждането и развитието на нещата в живота определят смисъла на битието на всеки човек и откриват истината за качеството на житието. Това се дължи на мъдрите и умните хора – така наречените философи.
Един от тях е Сократ, който е един от най-колоритните древногръцки личности. Той е един от най-важните символи на западната философска традиция през периода (469 пр.н. е. – 399 пр. н. е.). С годините напред, той оставя писменото творчество. Предпочита живия разговор, така наречения диалог. Не напразно той се смята „баща“ на диалога. Имайки предвид това определение, ако читателят се интересува от истината, в стремежа за знания, ще срещне наименованието „Сократически диалог“; наречен още Сократов метод.А за да се владее и води диалога с другата (отсрещната страна) с цел да бъде убедена в истината и правотата, се изисква да се владее изкуството на боравенето с думи. Именно силата на словото (думите), печелят сърцата на слушателите (читателите). Речта трябва да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена. Казано накратко е необходимо да се говори уместно и подходящо. Казаните думи са краен продукт на мисълта. Много важно да се използват подходящо избрани думи, за да бъде благозвучна речта.
Използването на евфонията (еуфонията,“благозвучието“) е характерно за най-добрите в ораторското изкуство.
Истинското слово (реториката) разкрива истината със своята убедителност и онова, което е Биващото, Битието.
––-
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 23.01. 2017 г.
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 23.01. 2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар